Отглеждане на цветя. Каталог на саксийни и градински цветя.

Отглеждат главно два вида примули: едроцветната (P. obconica ) и дребноцветната, чиито цветове се разполагат на няколко етажа по цветоносното стъбло (P. malacoides ). И двата вида произхождат от Китай. Те не понасят нашите зимни температури, затова се отглеждат само в саксии.

Едроцветната примула по естество е многогодишна, но се отглежда като едногодишна, защото старите растения дават по долнокачествени цветове. Растенията, които се продават през зимата, са засети през януари—февруари предшестваща година и са отгледани в остъклени помещения /цветарници и парници/ при сравнително ниска температура, редовна влага в почвата, оросяване, предпазване от пряко слънчево огряване, проветряване и разреждане. Това са условията, при които растенията се развиват най-добре. Правилно отгледаните примули през есента трябва да имат много листа с широка петура, тъмнозелен цвят н къса здрава дръжка. Тези качества показват, че растенията са закалени, т. е. че са приспособени към по-сух въздух, към по-рядко и по-изобилно поливане.

Когато примулите се предлагат за продаване, те трябва да са чисти от вредители, главно от бялата оранжерийна муха, и да имат не само 3—4 добре разцъфтели съцветия, но и няколко други, които израстват и ще цъфтят по-късно.

Добре подбраните растения ще продължат да цъфтят нормално, ако в жилището се поставят в помещение с температура около 12° и близо до прозореца. Листата им трябва да се оросяват 1—2 пъти през деня, а пръстта на саксията да се поддържа умерено влажна и да се разрохква през 15 дни. Ако помещението е по топло, трябва да се увеличи влагата на въздуха.

Прецъфтелите растения могат да се разделят на толкова части, колкото са стъблените вегетационни върхове. Новите растения се засаждат поотделно, като се използува смес от 4 части листовка, 2 части градинска пръст, 1 част угнил говежди тор и 1 част пясък. През лятото примулата се развива най добре, като се закопае до горния ръб на саксията в градината на полусенчесто място.

Дребноцветната примула също произхожда от Китай. Растенията, които се продават през зимата, са засети през юни—юли и са отглеждани до есента в парници. И те трябва да са закалени и запазени от болести и вредители. В жилището дребноцветната примула изисква същите условия, както и едроцветната примула, само че се отглежда като едногодишно растение — не може да се размножава чрез разделяне.

През зимата, когато отрязаните цветове намалеят, домакините освежават жилището си със саксийни растения, отгледани за зимен цвят. Най обилно цъфтящите и най-търсените са примулите /игликите/ и цикламите. Те цъфтят изобилно от октомври до април и са най-честият подарък по зимните празници. Внасят се в почти всеки дом и затова домакините най често търсят съвети за отглеждането им.

Тук ще се спрем на следните три условия, от които зависи опазването на примулите и цикламите в добро състояние: естество на растенията, начин на отглеждането им преди внасянето в жилището и грижите, които трябва да полагат домакините за растенията.

Кактусите са пренесени от Америка. Те имат силно развита, водоносна тъкан и издържат на почвена и въздушна суша. За отглеждане в жилището са подходящи видовете с по-малки размери на стъблото /листата на повечето от тях са превърнати в бодли/. Много от кактусите цъфтят и дават красиви, но краткотрайни цветове. Размножават се по вегетативен начин.

При домашна обстановка кактусите се размножават през топлите месеци на годината чрез вкореняване на части от стъблото. Понеже стъблото е сочно, отрязаните части се оставят 3—4 дни, за да изсъхне отрезът им. Едва тогава се забождат в песъчлива почвена смес или в чист пясък и се поливат, за да прилепне пясъкът по тях. След това поливането се прекратява или се извършва с много малко вода, когато пясъкът изсъхне. Само при коледничето и лимбите почвената смес се поддържа умерено влажна. Резниците не се покриват със стъкло. Излишната вода е опасна и за вкоренените растения, затова 1/4 от съда се запълва с късчета от керемида., Водата е най-опасна през зимата. Тогава растенията се поливат много рядко, като се внимава да не се мокри стъблото им, защото задържаната по него вода причинява загниване.

Всички видове кактуси изискват много светлина в помещението и добро проветряване.
Според условията, при които растат в родината си, кактусите образуват две групи: 1/растящи из влажни тропически гори — по кората или по клоните на дърветата, и 2/растящи из песъчлива места с оскъдни валежи.

Кактусите от първата група имат плоско и сравнително тънко стъбло. Те се нуждаят от редовна, но умерена влага и полека почва в сравнение с другите кактуси. Най-добре виреят в смес от 4 части листовка, 1 част градинска пръст, 1 част пясък и 1 част едро счукани дървени въглища. Към тази група спадат два вида разпространени у нас кактуси — коледничето /Епипхуллум пурпуссии/ и лимбите /Ерирхиллум латифронс/.

Коледничето е получило името си поради това, че цъфти през декември—януари. То обича много светлина, но не пряко слънчево огряване. За да образува повече цветни пъпки, то се нуждае от засушаване през септември—ноември. След прецъфтяването поливането също се намалява, защото тогава настъпва почивката на растението. При добро отглеждане коледничето може да цъфти два пъти през една година.

Лимбите подобно на коледничето имат разклонено/стъбло, но много по-едро. Отделните разклонения са или плоски, или три ръбести и всякога с вълнообразно врязана периферия, откъдето произлиза местното наименование на растенията — лимби. Цъфти през лятото и дава едри красиви цветове, които според сорта са бели,розови, червени, виолетови и др.

цветя сух въздух

В тази група са събрани красиви растения, предимно с месести стъбла и листа, със слаб растеж, устойчиви на сух въздух и на почвена суша, но изискващи през вегетацията интензивно осветление. Повечето от тях не понасят температура, по-ниска от 0°С, а когато се размножават с резници, не се нуждаят от въздушна влага. През лятото предпочитат слънчеви места и редовно поливане, а през зимата — засушаване. Те виреят добре в почвена смес, съставена от равни части градинска пръст, угнил оборски тор и пясък. В същата група са включени и кактусите.

Алое.

Най-разпространен е видът арборесценс, наричан у нас свекървин език, вероятно поради заострените, месести и назъбени листа с шипове по зъбците. Възрастните растения образуват по няколко стъбла, които понякога се разклоняват.
Растенията имат лечебни свойства, защото съдържат алонин, който стимулира обмяната на веществата и жизнената дейност на организма. Установено е също, че ако с разцепен лист от алое се намаже рана от изгаряне, тя заздравява бързо.

У нас растенията не дават семена, затова се размножават чрез клончета, забодени във възсуха почва, които се вкореняват много лесно.
По-красив е видът латифолия /нискостъблено алое/. Стъблото на растенията е толкова ниско, че почти се закрива от гъсто наредените в туфа листа, изпъстрени с белезникави, точковидни петна. Листата са назъбени, но са значително по-широки и по-красиви от листата на свекървиния език . У нас растенията цъфтят — дават червени цветове, събрани в грозд върху цветоносно стъбло, високо около 30—40 см, и се размножават чрез семена.

Бриофилум.
Разпространени са два вида, които лесно се отглеждат, когато се държат в топли помещения. Интересни са със свойството си да образуват по периферията на листата си розетки от малки листчета. Тези розетки, докато са върху майчиното растение, развиват коренчета, а като се отделят от него и паднат върху саксийната пръст, сами се вкореняват. Ето защо размножаването на бриофилума не изисква грижи. Лесно се вкореняват и клончетата от стъблото, понеже то е запасено с хранителни вещества и вода.

3миорче . Наречено е така, понеже листата му, цилиндрични и почти без дръжка, са изпъстрени с белезникави петна. Младите растения са по-красиви, защото са изцяло облистени. Старите стъбла постепенно се оголват, като се започне от основата, но те пък дават цветове — тръбести и червени.

Широколистен бриофилум  Има листа с дръжка, по-широки в основата, а към върха заострени и назъбени по краищата.

Двата вида са предимно листнодекоративни растения, подходящи за топли и светли помещения. През лятото могат да се използуват за украса на терасите, но е необходимо постепенно да се пригодят към слънцето. Изискват добър дренаж на саксията, обилно поливане през лятото, а оскъдно през зимата. Така те получават по-гъсто облистено и по-красиво стъбло.

Гастерия

Растенията имат месести листа, подобни на език, постепенно изострени към върха, без дръжка, грапави, със сивкавозелена  багра.   Възрастните  растения   цъфтят,   но  главната  им украса са част от листата. При домашни условия се размножават главно чрез издънките.

Ешверия.

Има няколко вида ешверия. Отличават се с къси, широки, гладки и месести листа, покрити с восъчен налеп и събрани на върха на стъблото в гъста розетка /фиг. 19, 20/. При някои видове стъблото е късо и розетките са разположени до повърхността на почвата, а при други то е по-високо. При възрастните растения стъблото се разклонява и всяко разклонение завършва с розетка.

Ешвериите цъфтят, но най-лесно се размножават по вегетативен начин. Всяко пречупено стъбло, забодено в умерено влажна почва през лятото, се вкоренява бързо и без особени грижи. Нови растения могат да се получат и от отделен лист. За по-бързо размножаване се постъпва по следния начин. Отрязва се розетката на възрастното растение и се забожда в почва, за да се вкорени. Стъблото под отрязаната розетка образува нови розетки. Те се отчекват и също се вкореняват.

Ешвериите са красиви, когато розетките им са гъсти, а стъблата — ниски. Такива те могат да бъдат, ако се отглеждат при много светлина и се подновяват, когато стъблото им се удължи.

Котиледон.

Този красив южноафрикански вид е с месести, гладки и закръглени листа с червеникава периферия, покрити с белезникав восъчен налеп, а цветовете му са яркочервени, разположени чадърообразно. Изисква слънчево място, добър дренаж и равномерно поливане. Размножава се чрез вкореняване на лист във възсух пясък. Към почвата не е взискателен.

Красула
Има няколко вида, които заслужават вниманието на домакините. Особено са подходящи за помещения, отоплявани с радиатори. Видът красула арборесценс /дървовидна/ е с месести, закръглени, гладки листа, покрити с восъчен налеп, поради което не страда от сухия въздух в помещенията и от суша. Стъблото при възрастните растения е вдървено в основата и силно разклонен. По време на цъфтежа всяко разклонение завършва, с кичур от дребни белезникави цветове.
Растенията не се взискателни към почвата и се вкореняват лесно; достатъчно е през лятото да се забоде клонче във възсуха пръст и да се полива оскъдно; то ще се вкорени за 2—3 седмици .

Видът ликоподиоидес са дребни, заострени, тъмнозелени листа, наредени по стъблото в четири реда толкова нагъсто, че залягат един върху друг. Вследствие на това стъблото наподобява плетен кордон /верижка/. Растенията са дребни, растат бавно и добре гарнират саксията . През лятото предпочитат полусянка.

Рохея /Росхеа фалката/

Пренесена е от Африка, където се противопоставя на сушата чрез месестите си твърди листа. Те са едри, наредени по стъблото в четири реда нагъсто. Цветовете са красиви, иинобъреночервени, събрани в гъст кичур на върха на разклоненията на стъблото . Има сортове с друга багра на цветовете.

Рохеята вирее в по-тежка, но пропусклива почвена смес — градинска пръст, примесена с тор и пясък. Тя расте бавно и не се деформира, но все пак нейното място е близо до прозореца. През зимата се нуждае от малко вода, а през лятото, когато се появят цветовете, изисква редовно, но умерено поливане, колкото да се поддържа пръстта й влажна, но не мокра. През лятото може да се изнесе на слънчев балкон.
Столетник /Агаве/. Столетниците са пренесени от Средна и Южна Африка, където растат по сухите песъчливи места благодарение на силно развитата водоносна тъкан в листата им.

За отглеждане в жилище най-подходящ е видът Кралица Виктория — типично топлолюбиво и сухоустойчиво растение. Възрастните растения развиват 40—50 листа, дълги до 15 см, широки около 5 см и събрани в гъста розетка. Те са месести, твърди, изправени с белезникава ивица по край и шип на върха.

Растенията поради бавния си растеж запазват формата на розетката си десетки години. Те не са взискателни към хранителния състав на почвата и не страдат от нередовно поливане,но са чувствителни към количеството на водата, когато помещението е хладно. В такъв случай обилното поливане е гибелно за растенията. Особено опасно е задържането на, вода между листата.

През лятото растенията се чувстват добре на слънчева тераса. Тогава те могат да се поливат редовно, но водата не бива да се застоява в съда. У нас не цъфтят, затова размножаването им става само чрез издънки, които възрастните растения понякога образуват.

Седум /Седум/ — тлъстига.

Представителите на този род се различават много един от друг, но всички са сухоустойчиви, затова могат да виреят в скален кът или градина, на тераса или в помещение. Тук посочваме някои от красивите видове, който са подходящи за саксийно отглеждане.

Седум вайнбергианум /С. Веинбергианум/ — с месесто падащо стъбло, чиито разклонения завършват с розетки от месести листа, наподобяващи розетките на някои ешеверии /фиг. 26/. Цялото растение е покрито с вобъчен налеп, който му придава белезникава багра. При повече светлина растението придобива розов оттенък.

Седум морганианум /С. морганианум/.

Образува крехки увиснали стъбла, гъсто покрити с месести листа. Листата са дълги около 1,5 см и са наредени по стъблото керемидообразно /залягат се един с друг/. Растеието е покрито с восъчен налеп, който му придава белезникав оттенък. Недостатък на това красиво растение е чупливостта на стъблата му и лесното отронване на листата му.

Седум сарментозум /С. сарментосум/. По-красив е един негов вариетет, чиито листа имат белезникави контури. Растението образува по няколко крехки полуизправени стъбла, покрити с гъсто разположени ланцетни листа. Ако стъблото се прекършва, то се разклонява, образува гъста туфа и добре гарнира саксията.

И трите вида изискват интензивно осветление. Виреят добре в градинска пръст, примесена с малко угнил оборски тор и пясък. Размножават се много лесно чрез клончета или даже чрез листа, едва забодени във възсуха пръст. През зимата трябва да се поливат оскъдно, а през лятото могат да се изнасят на открито — балкони, тераси, градина.

Хавортия /Хавортхиа маргаритифера/.

Пренесена е от Южна Америка и бързо се е разпространила; сега я отглеждат всички културни народи. Листата й, събрани в гъста приземна розетка, са с вдлъбната горна и изпъкнала долна повърхност, които постепенно се стесняват и завършват с изострен връх. Дължината им е около 10 см. Изпъстрени са с белезникави брадавици, наредени в напречни ивици, които правят растението още по красиво.

Хавропията вирее добре при много светлина със или без пряко слънчево огряване. Тя нараства бавно, поради което формата на розетката й се запазва дълго време. Подходяща за отглеждането й е почвена смес от потежка градинска пръст, угнил говежди тор и повече пясък.

Хавротията цъфти и у нас, но цветовете й не са красиви, затова тя се отглежда предимно като листнодекоративно растение в малки саксийки.

Температурата в жилището за разлика от осветлението и въздушната влажност до голяма степен може да се регулира. При това трябва да се има пред вид, че растенията страдат от скокообразното сменяне на температурата. Ето защо най-добре е, ако в помещението с цветята няма източник на топлина, а то се отоплява от друго помещение. Нужно е да се знае, че от топлина се нуждаят както надземните части, така и корените на растенията.

Доброто развиване на цветята при условията на жилището до голяма степен зависи и от това, дали те са отгледани от семе или резник в жилището или са внесени в него от цветарници /оранжерии/. В първия случай растенията от малки се приспособяват към наличните условия, докато отгледаните в цветарници растения изведнъж попадат при неблагоприятните условия, засъхват и най-често загиват. Най-много страдат растенията, когато се пренасят в жилището през време на усиленото им нарастване. За да се избегне силното смущаване на развитието им, растенията трябва да се внасят в жилището през време на покоя им или в началото на нарастването. Трябва също те да са добре вкоренени, здрави и без вредители.

В жилището осветлението в почти всички случаи е недостатъчно за нормалното развитие на цветята. Неговият интензитет зависи не само от размерите на прозорците и от тяхното разположение спрямо четирите страни на света, както и спрямо околните постройки, но и от разстоянието от конкретното място до прозорците. Установено е, че почти половината от светлинните лъчи на улицата се отразяват и поглъщат от стъклата, т. е. интензитетът на осветлението до прозореца в помещението е наполовина по-слаб, отколкото на улицата. А колкото по-навътре е растението, толкова по-слабо е осветлението; така на 50 см от прозореца то е около 30 %, на 1 м — 18 %, на 2 м — 7,(5 % по отношение на уличното осветление, и т. н.

Ето защо подреждането на растенията трябва да става съобразно техните изисквания към светлината. Най-малко страдат от слабото осветление т. нар. сенколюбиви цветя: семейно щастие , алоказия ,араукария, аспарагус  папрати, саксиен бръшлян, хелксине и др., особено ако помещението се осветлява и с изкуствени източници на светлина.

Цветята дишат, дишат и подземните, и надземните им части, при което те поемат кислород и отделят въглероден двуокис. Този въглероден двуокис при светлина се поема отново от растенията и става тяхна съставна част, а през нощта остава във въздуха. Това обстоятелство дава основание на някои да мислят, че не е хигиенично да се отглеждат цветя в жилищно помещение.

Доколко е основателно такова схващане, можем да съдим от следните данни: 600 саксийни растения, всяко от които има обща листна повърхност 0,5 м2, отделят заедно за денонощие около 900 г въглероден двуокис, т. е. толкова, колкото отделя един човек за същото време. Като се има пред вид, че отделят през нощта въглероден двуокис се поема отново от растенията, ясно е, че цветята в жилището не застрашават здравето на хората.

По-съществено е за домакинята да знае какви са изискванията на растенията към въздуха и с какво въздухът в жилището потиска тяхното развитие.
Замърсяването на въздуха с бензинови или алкохолни пари и др. пречи на растенията. Някои от растенията, например папратите, не понасят и тютюневия дим.
Прахът в стаите е също вреден. Той запушва дихателните устица на листата и затруднява жизнените процеси.

В природата дишането на растенията се улеснява от вятъра, който сменя въздуха около тях. При стайни условия сменянето на въздуха става чрез проветряване. При проветряването не бива да се образува силно течение, особено ако външният въздух е студен.

Сухотата на въздуха в стаите — липсата на водни пари в него, е неблагоприятна за цветята. Поради това много цветя /циклами, цинерарии, калцеоларии и др./ бързо загиват, особено ако не са закалени преди внасянето им в жилището. Най-малко страдат от сухия въздух растенията, чието отечество се намира в топлите и сухите райони на земното кълбо — столетници, кактуси, свекървин език, бриофилум и др. За по-чувствителните растения, ако не са в специални еркери, е нужно върху източниците на топлина /печки или радиатори/ да се поставят широки съдове с вода.

Внесени в жилището, цветята срещат нова среда, към която те или се нагаждат, или загиват. Най-важните фактори на тази среда са съставът на въздуха, осветлението и температурата.

Цветята и въздухът в жилището. Вредни ли са цветята

в жилището на човека, т. е. не му ли отнемат те кислорода - питат всички домакини. Нужно е да им се отговори.
Вярно е, че цветята дишат, дишат и подземните, и надземните им части, при което те поемат кислород и отделят въглероден двуокис. Този луковиците кокичетата се засаждат по 5-10 в саксия с диаметър 9 см. Засаждането става през септември, а изваждането на саксиите от трапа започва от началото на декември. Растенията се поставят веднага на светло място в хладно помещение - с температура 6-8°. По-топлите помещения се избягват, защото в тях растенията развиват много листа, а цъфтят късно или изобщо не цъфтят. Саксиите не се покривате влажен материал, както при зюмбюла, лалето и нарциса, понеже кокичето предпочита сухия въздух. Цъфтенето започва 20-25 дни след изваждането на саксията от градината.

Асиметричните букети много често се нареждат в плитък съд, поставен асиметрично в друг съд, значително по-голям и декоративен.За закрепването на цветята и клончетата в малкия съд освен решетка са нужни пластелин, поставен под нея така, че да не се върти, камъчета или други тежести, които да не позволяват да се обърне решетката от тежестта на букета.

3. Букети в японски стил /икебана/. Икебана е старинно китайско изкуство за подреждане на букети, пренесено в Япония заедно с будизма и доразвито от японците. Неговият произход се крие в жертвоприношението на цветя пред олтара на Буда.
За усвояване на икебана са създадени учебни школи, където обучението има характер на свещенодействие. През време на обучението учителят не говори, а учениците се съсредоточават до такава степен, че да не виждат никого пред себе си - „да се слеят с духа на цветята” и чрез тях да отразят отделни моменти от живота на човека. „Който говори, не знае; който знае, не говори” - това е ръководното правило при икебана. Съставните части на букета са символи, а разположението им - движение, живот.
Може да се каже, че японският букет е тип асиметричен букет с мистично съдържание. Освен цветя в него се включват миниатюрни дръвчета /„джуджета”/, клончета от дървета /сухи, с пъпки, с обагрени листа или с цветове/, стъбла от треви, листа от дървета и тревисти растения, камъчета и др. Със своя състав и композиция той буди възхищение, затова бързо се възприе от много народи.

4. Букети в свободен стил. За всекидневното освежаване на жилището най-подходящи са букетите свободен стил. Те се подреждат бързо и се поддържат лесно