Цветята дишат, дишат и подземните, и надземните им части, при което те поемат кислород и отделят въглероден двуокис. Този въглероден двуокис при светлина се поема отново от растенията и става тяхна съставна част, а през нощта остава във въздуха. Това обстоятелство дава основание на някои да мислят, че не е хигиенично да се отглеждат цветя в жилищно помещение.

Доколко е основателно такова схващане, можем да съдим от следните данни: 600 саксийни растения, всяко от които има обща листна повърхност 0,5 м2, отделят заедно за денонощие около 900 г въглероден двуокис, т. е. толкова, колкото отделя един човек за същото време. Като се има пред вид, че отделят през нощта въглероден двуокис се поема отново от растенията, ясно е, че цветята в жилището не застрашават здравето на хората.

По-съществено е за домакинята да знае какви са изискванията на растенията към въздуха и с какво въздухът в жилището потиска тяхното развитие.
Замърсяването на въздуха с бензинови или алкохолни пари и др. пречи на растенията. Някои от растенията, например папратите, не понасят и тютюневия дим.
Прахът в стаите е също вреден. Той запушва дихателните устица на листата и затруднява жизнените процеси.

В природата дишането на растенията се улеснява от вятъра, който сменя въздуха около тях. При стайни условия сменянето на въздуха става чрез проветряване. При проветряването не бива да се образува силно течение, особено ако външният въздух е студен.

Сухотата на въздуха в стаите — липсата на водни пари в него, е неблагоприятна за цветята. Поради това много цветя /циклами, цинерарии, калцеоларии и др./ бързо загиват, особено ако не са закалени преди внасянето им в жилището. Най-малко страдат от сухия въздух растенията, чието отечество се намира в топлите и сухите райони на земното кълбо — столетници, кактуси, свекървин език, бриофилум и др. За по-чувствителните растения, ако не са в специални еркери, е нужно върху източниците на топлина /печки или радиатори/ да се поставят широки съдове с вода.