Градината се наторява периодично с по 2-10 кг оборски тор на м2 в зависимост от състоянието на почвата. За предпочитане е добре изгнилият оборски тор. Пресният тор не само пречи за оформяване на фигурите, но и поврежда корените на цветята. Изгнилият тор се внася в почвата през пролетта, а недоизгнилият - през есента. И двата вида тор се закопават в почвата, за да не се намалява хранителността им.

Минералните /изкуствените/ торове се внасят в количество до 100 г на м2 годишно. Според хранителния елемент, който съдържат, те биват азотни, фосфорни и калиеви. От азотните торове Най-често се употребяват амониевият нитрат и амониевият сулфат, от фосфорните торове - обикновеният и двойният суперфосфат, а от калиевите торове - калиевият сулфат. Азотните торове са лесно разтворими. Те се внасят в малки дози в почвата, и то по време на бързото нарастване на цветята, т. е. те служат за подхранване. Фосфорните и калиевите торове се разтварят по-трудно, поради което се внасят в почвата през пролетта, и то наведнъж.

Подхранването е внасяне на малки количества тор в лесно усвоима форма /разтвори/, когато растенията се нуждаят Най-много от съответните хранителни елементи.