Отглеждане на цветя. Каталог на саксийни и градински цветя.

Успехът на един букет зависи много и от формата му. т. е. от линията на композицията.
По отношение на композицията съществуват два вида букети:

1. Стилни букети, чиято надлъжна ос минава през центъра на вазата, а двете му половини са симетрични и съставени от еднакви елементи /цветове и листа/. Към този вид букети спадат: а/ букети с пирамидална форма; б/ заоблени букети и в/ букети „факли”
Пирамидалните букети се използуват при тържества. Заоблените букети излъчват уютност. Те се правят от цветове с топчеста форма. Букетите „факли” подхождат за тясно помещение.

2. Асиметрични букети. Този вид букети се оформят по подражание на букетите в японски стил. За тях са нужни по-малко цветя, но
повече опит и въображение, защото въпреки асиметрията композицията трябва да бъде центрирана. Към този вид букети се отнасят:
а/ Букетите, наподобяващи латинската буква „Л”. Те подхождат за гарниране ъглите на камини, бюра, бюфети и др.
б/ Букетите, които по вид наподобяват растенията, от чиито цветове са направени - с различна дължина на дръжката, подредени обикновено в ниски съдове, най-често сосйери. Те се използуват за ниски масички.
повече опит и въображение, защото въпреки асиметрията композицията трябва да бъде центрирана. Към този вид букети се отнасят:
а/ Букетите, наподобяващи латинската буква „Л”. Те подхождат за гарниране ъглите на камини, бюра, бюфети и др. /фиг. 12а/.
б/ Букетите, които по вид наподобяват растенията, от чиито цветове са направени - с различна дължина на дръжката, подредени обикновено в ниски съдове, най-често сосйери. Те се използуват за ниски масички.
в/ Букетите с незавършена линия /най-често полуелипса/.
г/ Букетите, подредени в свободен стил
В асиметричните букети все повече наред с цветята се поставят клончета от дървета и храсти /сухи или с обагрени листа/, треви, класове, камъчета с различна форма и багра, даже плодове и зеленчуци /ябълки, круши, грозде, банани, лук, моркови и др./, които заемат основата на букета.

През зимата свежият отрязан цвят е скъп. Домакините могат до голяма степен да го заменят с цвят от растения, чиито цветове /или плодове/ могат да се запазят дълго време в сухо състояние. Такива растения има и в нашата естествена растителност безсмъртниче, пушица и др. От чуждата растителност, култивирана у нас, красиви цветове имат имортелите и видовете от родовете хелиптерум, гомфрена, статице, амобиум и др. Повечето от тях се продават през лятото в свежо състояние и домакините могат навреме да се снабдят с цветове за зимата. Важно е цветовете да са откъснати малко преди разтварянето им, когато баграта на цветчета е свежа и формата на цвета е красива.

Наскоро отрязаните цветни стъбла се навързват по няколко     в китка и се окачват надолу с цвета в сенчести проветриви помещения. Там те изсъхват, без да се изкривят цветовете и без да избледнеят багрите им /слънцето променя багрите/. От така изсушените цветове през зимата могат да се правят букети, както със свежите цветя.

Подреждане на цветята в букет
Вкусът на човека е променлив, но все пак съществуват основни правила, без които естетиката на подреждането на цветята в букет би се нарушила. Тук ще посочим някои от тях. Букет се прави от еднакви или от различни цветя. С комбинирането на цветята се преследва различна цел. Например към едрите цветове на лилиума се прибавят клончета от гипсофила, за да се придаде нежност на букета; към карамфила се прибавя аспарагус, за да се увеличи зеленината.

При оформянето на букет от цветове с различна багра трябва да се има пред вид хармонията между багрите им /например оранжева с виолетоза, жълта със синя/. Ако цветовете са твърде различни по багра, между тях трябва да има и бели.
Букетът е красив, когато е рехав и всеки цвят в него може да се наблюдава поотделно. За такова подреждане във вазата се слага специална решетка, в която се забождат дръжките на цветята.

Цветовете в букета трябва да са на различна височина.
Вазите не трябва да са шарени, особено с ярки шарки, за да изпъква красотата на цветята. Те трябва да са устойчиви и с проста, но естетична форма. За едногодишните и за полските цветя най-подходящи са вазите от необагрена глина.
Височината на поставения във вазата букет не трябва да надвишава височината й повече от 1 1/2 пъти.
Съотношението между широчината на букета и височината на вазата трябва да е около 5:3. Колкото повече височината на вазата превишава широчината й. толкова по-високи могат да бъдат натопените в нея букети.
На тесни и високи вази не подхождат кръгли букети.
В плитки вази се подреждат цветя с къси дръжки.

За увеличаване трайността на отрязания цвят във водата се разтварят следните вещества:
захар - 1/2 чаена лъжичка на 1 л вода;
глюкоза - 1 г кристална глюкоза на 100 см3 вода;
глицерин - 1,5-2 г глицерин на 100 см3 вода;
алкохол - 10 %-ен разтвор
аспирин - 1 таблетка на 2 л вода.
През лятото, когато дръжките на отрязаните цветове загниват по-бързо поради високата температура, добре е във водата да се поставят късчета от дървени въглища или по 1 чаена лъжичка готварска сол на 1 л вода.
Особено голяма трайност имат отрязаните клончета от здравец, бръшлян и други растения, чиито стъбла имат способност да се вкореняват във водата.
Установено е, че за трайността на отрязаните цветове влияе съседството им с някои плодове, както и комбинирането на цветовете. Например карамфилът и кученцата извяхват бързо, когато са близо до съдове със зрели ябълки, а резедата, смесена с други цветя, ускорява извяхването им; момината сълза намалява трайността на теменугата; розите, карамфилът и кремовете траят по-малко, когато са смесени с други цветя, отколкото в отделен букет.
Комбинирането на няколко клончета жасмин с момина сълза удължава трайността й и засилва аромата й; клонче от кипарис, поставено при цветовете на лалета, удължава живота им и т. н.

Понякога е нужно да се ускори разцъфтяването на отрязаните цветове. В такъв случай на 4 л вода се прибавят 1 чаена лъжичка амониева селитра или 2 чаени лъжички спирт, в който е разтворен малко нишадър.

Трайността на отрязания цвят зависи от много условия, между които най-важното е наследствеността. Например цветовете на телеграфчетата траят само един ден, а цветовете на хризантемите - до един месец.
За трайността на цветовете оказват влияние времето на отрязването, състоянието им в момента на отрязването и кичестостта им /кичестият карамфил при равни други условия се запазва по-дълго от простоцветния/. За да имат по-голяма трайност отрязаните цветове, трябва да се спазват следните условия:
- Цветовете да се отрязват малко преди пълното им разцъфтяване.
- Цветовете да се отрязват сутрин рано за да не се допуска да извяхват. до натопяването им във вода.
- Цветовете да се отрязват с по-дълги дръжки, за да имат повече резервни хранителни вещества.
- Отрязването да става с остро ножче, за да се получи гладък отрез.
- Дръжките на внесените в жилището цветове да се подрязват всеки ден или през ден, за да не загниват.
- Водата, в която са натопени цветята, да се сменя всеки ден.
- През нощта цветята да се изнасят на балкон или да се оставят в хладно помещение, а ако се забележи завяхване, да се натопяват до цвета във вода.
- Дръжките на цветята, които изпускат млечен сок, да се подрязват под вода, защото млечният сок бързо се втвърдява на въздуха, запушва проводящите тъкани на стъблото и предизвиква увяхване на цвета.
- Когато цветята имат твърда дръжка /хризантеми, божури/, при натопяването им тя се разцепва на 3-4 см от края, за да се улесни поемането на водата.
- Дръжките на цветоносните клончета от храстовиден и дървесен произход се начукват с тъп предмет на разстояние 5-10 см от края, докато се превърнат на влакна. Така се улеснява поемането на водата.

Цветята в помещението трябва да се поставят така, че да могат да бъдат наблюдавани отгоре или поне отстрани. Например върху ниските масички, около които сядат домакините и гостите им, се поставят ниски растения, растенията с падащи стъбла се вдигат високо, а високите растения се оставят върху пода.
Ако долните листа на едрите растения от дървесен или храстовиден произход /фикус, хибискус и др./ са вече окапали, около тях трябва да се поставят други, по-ниски растения, които да закриват оголените им стъбла.

Изборът на цветята трябва да става и съобразно с размерите на помещението. Едроразмерните растения подхождат само за обширни помещения. Колкото по-големи са помещенията, толкова по-едри трябва да
бъдат растенията. Сравнително тесните помещения могат да се оживяват с дребни цветя върху малка подставка, закачена на стената.

В местата около източника на топлина /радиатор, печка/, където температурата е неравномерна, а въздухът е сух, най-добър декоративен ефект дават бавнорастящите листодекоративни растения. Ако естественото осветление е недостатъчно, до растенията се поставят осветителни тела, за да се избегне деформирането им.

Когато помещението е мебелирано в български стил, екзотичните растения не са подходящи. Добро допълнение към такива мебели са здравецът, саксийният бръшлян, дебелецът  и други наши растения. Във всички случаи при избора на цветя важи условието: да се познават изискванията на растенията, за да се поддържат те в добро състояние и да им се отдели подходящо място. Само така цветята ще станат източник на естетика и радост.

При заставeните да цъфтят по-рано израстването на цветовете става главно за сметка на резервните вещества на майчината луковица. От друга страна, животът на растението при форсажа протича при неблагоприятни условия в по¬мещението, поради което загубата на хранителните вещества на луковицата не може да се компенсира с натрупването на нови асимилати. Ето защо, ако използваната за форсаж луковица се форсира и следващата година, растението не цъфти или дава незначителен цвят. Правилно е заставeните да цъфтят по-рано растения да се държат на светло място, докато пожълтеят листата им, а след това да се отглеждат 3-4 години при градински условия, преди да се използуват отново за форсаж.

Липсата на цветове през зимата може да бъде преодоляна, като някои цветя се се заставят да цъфтят по-рано. За тази цел най-подходящи са ранните луковични цветя - зюмбюл, лале, нарцис, кокиче и др.

Форсирането на луковичните цветя започва от есента /за зюмбюла и лалето форсирането започва от септември, а за нарциса - от август/.
Едно от условията за получаване на качествен цвят е да се подберат едри и здрави луковици. Почвената смес се приготвя главно от рохкава градинска пръст, към която се прибавят едър пясък и малко добре угнил оборски тор. Върху дренажния отвор на саксиите се поставят късчета от; керемида, за да се осигури изтичане на водата.

Пръстта се насипва в саксиите без притъпкване. Засаждането на луковиците става чрез притискане в пръстта. От тях трябва да остане открита 1/3 част В саксия с диаметър 9-10 см се засажда една луковица, а в саксия с диаметър 15 см - 4-5 луковици. След засаждането саксиите се поливат обилно и се нареждат една до друга в трап, дълбок 10-20 см и с изравнено дъно, на отцедливо място. Върху тях се насипва пясък, който се покрива с пласт от пръст, дебел 15-20 см. Вместо в трап саксиите могат да бъдат заровени в изба. В такъв случай те се покриват само с пясък, който се поддържа с постоянна влажност. Ако саксиите са закопани в градината, върху тях се разстилат листа от дървета или слама. Те предпазват пръстта от замръзване, което би пречило при изваждането на саксиите. Саксиите, посипани с пясък, се вадят по-лесно и са по-чисти.

Изваждането на саксиите започва тогава, когато корените на луковицата са оплели саксийната пръст, а листата са израснали около 10 см над ръба на саксията. Това става най-рано 8 седмици след засаждането. Ако саксиите се изваждат последователно, растенията също ще цъфтят последователно, като се започне от края на декември.

При едрите растения, отглеждани в големи съдове, пръстта се сменя частично, като горният й пласт се полива, разрохква и изхвърля, а на негово място се насипва нова почвена смес, приготвена с повече тор, за да се подобри хранителният състав и на останалата в съда стара пръст. При подмяната на пръстта трябва, да се внимава да не се наранят много корени.

Съдът със сменената пръст се полива обилно, като се следи нивото на пръстта да спадне с няколко сантиметра под ръба на съда. Така при следващите поливания пръстта няма да излиза от съда.

При сменянето на пръстта се нарушава равновесието между кореновата система и надземните части на растението. Ето защо, докато се образуват нови коренчета, растението трябва да се държи в хладно помещение, а пръстта му да се поддържа влажна, но не мокра.

Колкото и богата да е саксийната пръст на хранителни елементи, тя обеднява при по-продължително престояване на растенията в нея, поради което се налага да се замени с нова.

Сменянето на пръстта се извършва преди да започне нарастването - обикновено през март. За да се отдели по-лесно от съда, тя се полива няколко часа преди това. Ако съдът е малък, той се хваща с лявата ръка откъм отвора и се обръща с дъното нагоре, придържа се с дясната ръка и се почуква в твърд предмет. След това съдът се почиства, като старата саксийна пръст се оронва. Ако съдът е използван продължително време и шуплите му са запълнени, той трябва да се измие с остра четка от двете страни или да се смени с нов.

Преди растението да се засади отново, изсъхналите корени се отрязват. Ако растението е със силно разклонени корени, крайните разклонения се изрязват. Ако корените са в малък брой и едри, както е при кливията, отрязват се само онези от тях, които са повредени и наранени.

Върху дренажния отвор на съда се поставя късче от керемида, обърнато с изпъкналата си част нагоре. Ако съдът е голям и има повече дренажни отвори, всеки от тях се покрива по същия начин с късче от керемида. След това в съда се насипва едър пясък, примесен с камъчета. С този дренаж се осигурява изтичането на излишната вода.

Дебелината на дренажа зависи от размерите на съда и от растението, където ще се отглежда. Колкото съдът е по-голям, толкова по-дебел трябва да бъде дренажният пласт, защото пръстта в такъв съд рядко се сменя изцяло, а за корените на растението трябва да се създадат благоприятни условия. Дебел дренажен пласт е нужен за растенията, които всмукват малко вода /палми, столетници и др./, а сравнително по-слаб дренаж - за растенията, които поемат много вода /папрати и др./ Върху дренажа се насилва част от новата почвена смес, а върху нея, в средата на съда, се поставя изваденото растение, като се придържа с лявата.

Около стъблото на растението постепенно с дясната ръка се насипва и притиска останалата почвена смес. Ако кореновата система е нежна, натискът е по-слаб. Когато корените са дебели и твърди, пръстта се притиска с дървено колче със заоблени ръбове, за да не се наранява растението.

Разтворите от органични торове се приготвят така. Торът се поставя в съд и се смесва с вода, докато стане на рядка каша. Оставя се в съда 10-14 дни, докато ферментира, като се разбърква по няколко пъти на ден. Прецежда се и се разрежда допълнително с вода /на 1 л разтвор от птичи тор се прибавят 30-40 л вода, а на 1 л разтвор от оборски тор - 10-12 л вода/.

Разтворите от минерални торове се приготвят с много слаба концентрация /на 1 л вода - 0,5-1 г тор/. Лесно разтворимите минерални торове, каквито са азотните торове, могат да се употребяват за подхранване и в сухо състояние, като на 1 м2 се разпръсват по 5-10 г тор през 10-15 дни.

При подхранването се спазват следните правила:
а/ подхранването се извършва, когато растенията нарастват бързо - главно през пролетта и лятото;
б/ торът не бива да се допира до растенията; ако това се случи, растенията трябва да се окъпят с вода;
в/ преди подхранването почвата се полива с вода;
г/ подхранването на почвата в цветните градини трябва да става в облачно и хладно време - по време на дъжд или непосредствено след него.

Ако тези правила не се спазят, подхранването поврежда растенията.