Отглеждане на цветя. Каталог на саксийни и градински цветя.

Времето на поливането е тясно свързано с температурата. През лятото градинските цветя трябва да се поливат през хладните часове, защото силно нагрятата почва изпарява бързо, а горещите пари повреждат растенията. През зимата саксийните цветя и разсадите се поливат през топлите часове, защото водата, като изпъжда въздуха, изстудява почвата.

Нуждата на растенията от вода не е постоянна. От най-много вода те се нуждаят преди поникването на семената и по време на цъфтенето, а от най-малко - през време на почивката. Обаче нуждата от поливане зависи до голяма степен от външните условия и на първо място от температурата на въздуха и наличността на вятър. Ето защо не може да се даде календарен план за поливането и за ко¬личеството на водата, с която да се полива.

Най-добър показател за нуждата от вода е състоянието на влагата в почвата. Когато се вземе част от пръстта и се стисне с ръка, ако тя след отварянето на ръката не се разсипе, влагата в почвата е достатъчна. Ако пръстта се разсипе, цветята могат да се полеят веднага или на следния ден. Такова проверяване на влагата в почвата е необходимо, защото недостатъчната влага пречи на нарастването, а излишната влага е опасна. Тя изпъжда въздуха от почвата и причинява вкисването й, което довежда до образуване на белезникава ко¬ра по повърхността на саксийната пръст и побеляване на саксията отвън. В такава саксийна пръст корените на цветята загниват. Изключение правят цветята с блатен произход (циперус, кала и др.) които през вегетацията из¬искват мокра почва - в подложката на саксията да има постоянно вода.

Температурата на водата е от съществено значение. Саксийните цветя трябва да се поливат с вода, чиято температура е с 2-3°С по-висока от температурата на въздуха. Това е особено важно през зимата за цветята, които тогава нарастват и цъфтят (циклама, цинерария и др.). Обаче за растения, които през зимата са в покой, и особено за онези, чиито листа окапват, поливането по това време със затоплена вода е опасно, защото то подбужда растенията към нарастване, за което другите външни условия не са благоприятни.
Цветята с тропически произход и нежна коренова система (папрати, кактуси и др.) през всички сезони са чувствителни към студената вода; тя причинява загниване на корените им.

Важно: Различните цветя се нуждаят от различни количества вода.
Водата за поливане на всички цветя трябва да е чиста. За някои цветя като азалия, глоксиния, папрати и др., трябва да се употребява речна или дъждовна вода. Ако се наложи да се употребява твърда вода, тя трябва да престои. Водата, третирана с хлор, не е добра за поливане. Тя трябва да се остави в открит съд няколко часа, докато хлорът излети.

Още за температурата на водата при поливаване

Отводи се правят се най-често при храстите, но се практикуват и при тревисти растения, които трудно се вкореняват (карамфил и др.). Използуват се едногодишни клончета. Те не се отрязват от майчиното растение, а само се заравят, и то така, че върхът им да остане открит .По заровената част на отвода с остро ножче се правят надлъжни разрези през възлите, което улеснява вкореняването.

Облагородяването се прилага се най-често при декоративните храсти, предимно при розите.

Растенията с подземно стъбло луковица при домашни условия се размножават почти изключително чрез луковиците. Така получените нови растения не само възпроизвеждат сорта, но и започват да цъфтят много по-скоро в сравнение с растенията, израсли от семе. Отделянето на луковиците се извършва през покоя. За луковичните растения, чиито листа изсъхват през покоя (лалета, нарциси, зюмбюл), отделянето става при пожълтява не на листата; при растения, които запазват листата си през покоя (агапантус, амарилис), отделянето се извършва след прецъфтяването. Някои растения (кремове, лалета и др.) образуват луковици и по стъблото си. Стъблените луковици се отделят, когато започнат сами да падат.

Градината се наторява периодично с по 2-10 кг оборски тор на м2 в зависимост от състоянието на почвата. За предпочитане е добре изгнилият оборски тор. Пресният тор не само пречи за оформяване на фигурите, но и поврежда корените на цветята. Изгнилият тор се внася в почвата през пролетта, а недоизгнилият - през есента. И двата вида тор се закопават в почвата, за да не се намалява хранителността им.

Минералните /изкуствените/ торове се внасят в количество до 100 г на м2 годишно. Според хранителния елемент, който съдържат, те биват азотни, фосфорни и калиеви. От азотните торове Най-често се употребяват амониевият нитрат и амониевият сулфат, от фосфорните торове - обикновеният и двойният суперфосфат, а от калиевите торове - калиевият сулфат. Азотните торове са лесно разтворими. Те се внасят в малки дози в почвата, и то по време на бързото нарастване на цветята, т. е. те служат за подхранване. Фосфорните и калиевите торове се разтварят по-трудно, поради което се внасят в почвата през пролетта, и то наведнъж.

Подхранването е внасяне на малки количества тор в лесно усвоима форма /разтвори/, когато растенията се нуждаят Най-много от съответните хранителни елементи.

Разделянето се прави по следният се прилага при старите многогодишни растения, които образуват повече от едно стъбло. В такъв случай растението се изважда от почвата или се подкопава и с остър нож се разделя на части, всяка от които носи част от старите корени и поне един стъблен вегетационен връх.

Разделянето се прави през почивния период на растенията или в началото на вегетацията. Чрез него същевременно става разреждане и подновяване на многогодишните цветя, защото те при продължително оставяне на едно място се сгъстяват и започват да образуват тънки стъбла и долнокачествени цветове.
Стъблени резници. Резниците са части от млади стъбла и носят 3- 4 възела. Долният отрез на резника се прави на 1- 2 мм под някой от възлите. За ускоряване на вкореняването той се разцепва кръстообразно на дълбочина 1- 2 мм. Още по-добре се вкореняват къси, отлющени клончета, наричани «резници с пета». При цветята с дебело стъбло (филодендрон, алоказия и др.) резници могат да се правят само с един възел. Резниците могат да се вкореняват, като се натопят във вода, но най-добра среда за вкореняването им е промитият, влажен речен пясък. В него те се забождат на дълбочина 1- 2 см.

За да се избегне завяхването и да се ускори вкореняването, листата на резника се съкращават. Със същата цел резникът се покрива със стъклен похлупак, който задържа влажен въздух около резника и същевременно пропуща светлината. При повечето от цветята вкореняването става най-бързо при температура 18- 20°

Едногодишните цветя и двугодишните цветя /незабравки, едроцветна теменуга и др./ се размножават само чрез семена.

Многогодишните цветя могат да се размножават и чрез семена, и чрез разделяне, луковици, резници и от стъблото, и от коренището, а някои и чрез листни резници/. Растенията, които не образуват семена поради дефекти на цвета хибриден характер или други причини, се размножават само по вегетативен път.

Размножаване чрез семена.

Семената се засяват по няколко начина и на различни места в зависимост от особеностите на растението.

Семената на цветя, които не понасят разсаждане /латинка, мак и др./, се засяват направо на постоянно място /мястото, където растенията ще цъфтят/. Разстоянието между растенията се осъществява чрез проскубване.

Семената на двугодишните цветя /теменуга, незабравка и др./ се засяват през лятото в градината на полусенчесто място. Растенията се пикират още в ранна възраст също в градината на полусянка и през октомври се засаждат на постоянно място. Някои от тях започват да цъфтят още от първата есен.

Семената на летните цветя трябва да се засяват през февруари-март, за да се получат цъфтящи растения през май. Понеже тези цветя /пламък, циния и др./ не понасят температура под 0°С, могат да се засяват семената им в сандъчета, поставени в затоплени и светли помещения. През топлите часове на деня сандъчетата трябва да се изнасят на слънце, за да се получат растения с по-дебели стъбла и гъсто наредени листа. Когато растенията започнат да си пречат взаимно, те трябва да се разсадят в друго сандъче, където остават, докато мине опасността от про­летните слани. Поради трудното отглеждане на качествен разсад при домашни условия за предпочитане е домакините да го купуват от стопанства.

Семената на саксийните цветя, които се размножават по полов път /примула, калцеолария, циклама и др./, също се засяват в топли помещения, но младите растения са по-деликатни и мъчно се отглеждат при обикновени домашни условия.

Семената на многогодишните градински цветя с разклонен корен /които понасят разсаждане/ се засяват през април-юни в наторена градинска леха. Когато растенията поизраснат, те се слагат на 10—15 см разстояние, а през есента се засаждат на постоянно място. Те обикновено зацъфтяват на втората година.

Градинските цветя растат добре в почти всякаква почва, щом като тя е богато наторена с оборски тор, макар че има и такива между тях, които виреят на по-бедни, скалисти места. Друго е положението със саксийните цветя, заставени да прекарат целия си живот в ограничено количество пръст, от които въпреки това се изисква да бъдат красиви. За тях е нужно да се приготвя подходяща почвена смес, като се спазват следните изисквания: сместа да е хранителна, да има определена химическа реакция и нужната за растението плътност.

Съставните части на саксийната почвена смес са:
Градинска пръст — пръст от обработвана, наторявана и чиста от плевели почва. Тя е основната съставна част на почвените смеси. Придава структурата на сместа и внася бактериите в нея.

Листовка. Така се нарича торът, получен от разлагането на листа. Добра е листовката, получена от бук и от липа. Листата на дъба, върбата и други видове, богати на танин, не подхождат за листовка, а листата на иглолиститните видове подхождат само за някои цветя.
Листовката се използува само когато е напълно разложена. Тя придава на почвата лекота, влагоемност и киселинност. Влага се в голямо количество в смесите, предназначени за растения с нежни корени, за засяване на семена и за разсадите.
Торът, получен от изгниването на дървета, е подобен на листовката.

Оборски тор. Използува се в напълно разложено състояние. Той става по-хранителен, ако през време на разлагането му се полива с течните изпражнения на животните. За да не излетяват хранителните му вещества, той се държи в градината на куп, покрит с рохкава пръст.

Пясък. Използува се речен промит пясък. Прибавя се към всички почвени смеси, за да ги направи по-рохкави и достъпни за въздуха.

Дървени въглища. Като съставна част на почвените смеси се използуват едро начукани дървени въглища. Те служат за регулиране на влагата и за предпазване на саксийната пръст от вкисване, понеже притежават способността да поемат голямо количество вода и да я изпущат при изсушаване на почвата.