цветя сух въздух

В тази група са събрани красиви растения, предимно с месести стъбла и листа, със слаб растеж, устойчиви на сух въздух и на почвена суша, но изискващи през вегетацията интензивно осветление. Повечето от тях не понасят температура, по-ниска от 0°С, а когато се размножават с резници, не се нуждаят от въздушна влага. През лятото предпочитат слънчеви места и редовно поливане, а през зимата — засушаване. Те виреят добре в почвена смес, съставена от равни части градинска пръст, угнил оборски тор и пясък. В същата група са включени и кактусите.

Алое.

Най-разпространен е видът арборесценс, наричан у нас свекървин език, вероятно поради заострените, месести и назъбени листа с шипове по зъбците. Възрастните растения образуват по няколко стъбла, които понякога се разклоняват.
Растенията имат лечебни свойства, защото съдържат алонин, който стимулира обмяната на веществата и жизнената дейност на организма. Установено е също, че ако с разцепен лист от алое се намаже рана от изгаряне, тя заздравява бързо.

У нас растенията не дават семена, затова се размножават чрез клончета, забодени във възсуха почва, които се вкореняват много лесно.
По-красив е видът латифолия /нискостъблено алое/. Стъблото на растенията е толкова ниско, че почти се закрива от гъсто наредените в туфа листа, изпъстрени с белезникави, точковидни петна. Листата са назъбени, но са значително по-широки и по-красиви от листата на свекървиния език . У нас растенията цъфтят — дават червени цветове, събрани в грозд върху цветоносно стъбло, високо около 30—40 см, и се размножават чрез семена.

Бриофилум.
Разпространени са два вида, които лесно се отглеждат, когато се държат в топли помещения. Интересни са със свойството си да образуват по периферията на листата си розетки от малки листчета. Тези розетки, докато са върху майчиното растение, развиват коренчета, а като се отделят от него и паднат върху саксийната пръст, сами се вкореняват. Ето защо размножаването на бриофилума не изисква грижи. Лесно се вкореняват и клончетата от стъблото, понеже то е запасено с хранителни вещества и вода.

3миорче . Наречено е така, понеже листата му, цилиндрични и почти без дръжка, са изпъстрени с белезникави петна. Младите растения са по-красиви, защото са изцяло облистени. Старите стъбла постепенно се оголват, като се започне от основата, но те пък дават цветове — тръбести и червени.

Широколистен бриофилум  Има листа с дръжка, по-широки в основата, а към върха заострени и назъбени по краищата.

Двата вида са предимно листнодекоративни растения, подходящи за топли и светли помещения. През лятото могат да се използуват за украса на терасите, но е необходимо постепенно да се пригодят към слънцето. Изискват добър дренаж на саксията, обилно поливане през лятото, а оскъдно през зимата. Така те получават по-гъсто облистено и по-красиво стъбло.

Гастерия

Растенията имат месести листа, подобни на език, постепенно изострени към върха, без дръжка, грапави, със сивкавозелена  багра.   Възрастните  растения   цъфтят,   но  главната  им украса са част от листата. При домашни условия се размножават главно чрез издънките.

Ешверия.

Има няколко вида ешверия. Отличават се с къси, широки, гладки и месести листа, покрити с восъчен налеп и събрани на върха на стъблото в гъста розетка /фиг. 19, 20/. При някои видове стъблото е късо и розетките са разположени до повърхността на почвата, а при други то е по-високо. При възрастните растения стъблото се разклонява и всяко разклонение завършва с розетка.

Ешвериите цъфтят, но най-лесно се размножават по вегетативен начин. Всяко пречупено стъбло, забодено в умерено влажна почва през лятото, се вкоренява бързо и без особени грижи. Нови растения могат да се получат и от отделен лист. За по-бързо размножаване се постъпва по следния начин. Отрязва се розетката на възрастното растение и се забожда в почва, за да се вкорени. Стъблото под отрязаната розетка образува нови розетки. Те се отчекват и също се вкореняват.

Ешвериите са красиви, когато розетките им са гъсти, а стъблата — ниски. Такива те могат да бъдат, ако се отглеждат при много светлина и се подновяват, когато стъблото им се удължи.

Котиледон.

Този красив южноафрикански вид е с месести, гладки и закръглени листа с червеникава периферия, покрити с белезникав восъчен налеп, а цветовете му са яркочервени, разположени чадърообразно. Изисква слънчево място, добър дренаж и равномерно поливане. Размножава се чрез вкореняване на лист във възсух пясък. Към почвата не е взискателен.

Красула
Има няколко вида, които заслужават вниманието на домакините. Особено са подходящи за помещения, отоплявани с радиатори. Видът красула арборесценс /дървовидна/ е с месести, закръглени, гладки листа, покрити с восъчен налеп, поради което не страда от сухия въздух в помещенията и от суша. Стъблото при възрастните растения е вдървено в основата и силно разклонен. По време на цъфтежа всяко разклонение завършва, с кичур от дребни белезникави цветове.
Растенията не се взискателни към почвата и се вкореняват лесно; достатъчно е през лятото да се забоде клонче във възсуха пръст и да се полива оскъдно; то ще се вкорени за 2—3 седмици .

Видът ликоподиоидес са дребни, заострени, тъмнозелени листа, наредени по стъблото в четири реда толкова нагъсто, че залягат един върху друг. Вследствие на това стъблото наподобява плетен кордон /верижка/. Растенията са дребни, растат бавно и добре гарнират саксията . През лятото предпочитат полусянка.

Рохея /Росхеа фалката/

Пренесена е от Африка, където се противопоставя на сушата чрез месестите си твърди листа. Те са едри, наредени по стъблото в четири реда нагъсто. Цветовете са красиви, иинобъреночервени, събрани в гъст кичур на върха на разклоненията на стъблото . Има сортове с друга багра на цветовете.

Рохеята вирее в по-тежка, но пропусклива почвена смес — градинска пръст, примесена с тор и пясък. Тя расте бавно и не се деформира, но все пак нейното място е близо до прозореца. През зимата се нуждае от малко вода, а през лятото, когато се появят цветовете, изисква редовно, но умерено поливане, колкото да се поддържа пръстта й влажна, но не мокра. През лятото може да се изнесе на слънчев балкон.
Столетник /Агаве/. Столетниците са пренесени от Средна и Южна Африка, където растат по сухите песъчливи места благодарение на силно развитата водоносна тъкан в листата им.

За отглеждане в жилище най-подходящ е видът Кралица Виктория — типично топлолюбиво и сухоустойчиво растение. Възрастните растения развиват 40—50 листа, дълги до 15 см, широки около 5 см и събрани в гъста розетка. Те са месести, твърди, изправени с белезникава ивица по край и шип на върха.

Растенията поради бавния си растеж запазват формата на розетката си десетки години. Те не са взискателни към хранителния състав на почвата и не страдат от нередовно поливане,но са чувствителни към количеството на водата, когато помещението е хладно. В такъв случай обилното поливане е гибелно за растенията. Особено опасно е задържането на, вода между листата.

През лятото растенията се чувстват добре на слънчева тераса. Тогава те могат да се поливат редовно, но водата не бива да се застоява в съда. У нас не цъфтят, затова размножаването им става само чрез издънки, които възрастните растения понякога образуват.

Седум /Седум/ — тлъстига.

Представителите на този род се различават много един от друг, но всички са сухоустойчиви, затова могат да виреят в скален кът или градина, на тераса или в помещение. Тук посочваме някои от красивите видове, който са подходящи за саксийно отглеждане.

Седум вайнбергианум /С. Веинбергианум/ — с месесто падащо стъбло, чиито разклонения завършват с розетки от месести листа, наподобяващи розетките на някои ешеверии /фиг. 26/. Цялото растение е покрито с вобъчен налеп, който му придава белезникава багра. При повече светлина растението придобива розов оттенък.

Седум морганианум /С. морганианум/.

Образува крехки увиснали стъбла, гъсто покрити с месести листа. Листата са дълги около 1,5 см и са наредени по стъблото керемидообразно /залягат се един с друг/. Растеието е покрито с восъчен налеп, който му придава белезникав оттенък. Недостатък на това красиво растение е чупливостта на стъблата му и лесното отронване на листата му.

Седум сарментозум /С. сарментосум/. По-красив е един негов вариетет, чиито листа имат белезникави контури. Растението образува по няколко крехки полуизправени стъбла, покрити с гъсто разположени ланцетни листа. Ако стъблото се прекършва, то се разклонява, образува гъста туфа и добре гарнира саксията.

И трите вида изискват интензивно осветление. Виреят добре в градинска пръст, примесена с малко угнил оборски тор и пясък. Размножават се много лесно чрез клончета или даже чрез листа, едва забодени във възсуха пръст. През зимата трябва да се поливат оскъдно, а през лятото могат да се изнасят на открито — балкони, тераси, градина.

Хавортия /Хавортхиа маргаритифера/.

Пренесена е от Южна Америка и бързо се е разпространила; сега я отглеждат всички културни народи. Листата й, събрани в гъста приземна розетка, са с вдлъбната горна и изпъкнала долна повърхност, които постепенно се стесняват и завършват с изострен връх. Дължината им е около 10 см. Изпъстрени са с белезникави брадавици, наредени в напречни ивици, които правят растението още по красиво.

Хавропията вирее добре при много светлина със или без пряко слънчево огряване. Тя нараства бавно, поради което формата на розетката й се запазва дълго време. Подходяща за отглеждането й е почвена смес от потежка градинска пръст, угнил говежди тор и повече пясък.

Хавротията цъфти и у нас, но цветовете й не са красиви, затова тя се отглежда предимно като листнодекоративно растение в малки саксийки.