Разделянето се прави по следният се прилага при старите многогодишни растения, които образуват повече от едно стъбло. В такъв случай растението се изважда от почвата или се подкопава и с остър нож се разделя на части, всяка от които носи част от старите корени и поне един стъблен вегетационен връх.

Разделянето се прави през почивния период на растенията или в началото на вегетацията. Чрез него същевременно става разреждане и подновяване на многогодишните цветя, защото те при продължително оставяне на едно място се сгъстяват и започват да образуват тънки стъбла и долнокачествени цветове.
Стъблени резници. Резниците са части от млади стъбла и носят 3- 4 възела. Долният отрез на резника се прави на 1- 2 мм под някой от възлите. За ускоряване на вкореняването той се разцепва кръстообразно на дълбочина 1- 2 мм. Още по-добре се вкореняват къси, отлющени клончета, наричани «резници с пета». При цветята с дебело стъбло (филодендрон, алоказия и др.) резници могат да се правят само с един възел. Резниците могат да се вкореняват, като се натопят във вода, но най-добра среда за вкореняването им е промитият, влажен речен пясък. В него те се забождат на дълбочина 1- 2 см.

За да се избегне завяхването и да се ускори вкореняването, листата на резника се съкращават. Със същата цел резникът се покрива със стъклен похлупак, който задържа влажен въздух около резника и същевременно пропуща светлината. При повечето от цветята вкореняването става най-бързо при температура 18- 20°