Важно е да :

- да пропускат водата;
- да са лоши проводници на топлината;
- да са удобни за изваждане на растенията.

Разбира се съдовете трябва да са здрави и евтини. Най-подходящи са глинените съдове без глазура. Шупливостта на съдовете е променлива. Тя зависи от естеството на глината, от степента на изпичането и от продължителността на използуването. При продължително използуване шуплите се запълват със ситни почвени частици, коренчета и минерални соли, останали след изпаряването на водата. Затова е нужно старите саксии да се изчистват механически, преди да се използват отново.
Прясно изработените саксии съдържат в шуплите си газове, които пречат на растенията. Ето защо добре е новите саксии преди използуването им да се киснат няколко часа във вода.

Дървените съдове също подхождат за отглеждане на цветя, но те са с малка трайност.
Обикновено дълбочината на глинените саксии е равна на диаметъра на горния им отвор. Тези саксии подхождат за повечето видове цветя, но не и за всички. Растенията с плитки корени, каквито са сансевиерата /индийският меч/, папратите, узамбарската теменуга и др., се развиват подобре в плитки, но широки съдове, а растенията с дълбоки корени /рози, фикуси и др./ изи кват по-тесни, но по-дълбоки съдове.

Размерът на саксията трябва да съответствува на развитието на кореновата система. Растенията с голяма коренова система изискват по-голям съд. Ако съдът им е малък, пръстта трябва да се сменя почесто. Също по-често растенията трябва да се поливат и подхранват. Докато малкият съд потиска растежа и развитието на растенията, несъответно големият съд е опасен за живота им. Малкото растение не успява да всмуче почвените разтвори в големия съд, а мократа почва затруднява навлизането на въздух при корените и растението загива.